За ВУЗФ

Съвместна програма

увеличи размера на текстаувеличи размера на текставърни размер на текста по подразбираненамали размера на текстанамали размера на текста
Д-р Пламен Иванов, експерт към VUZF Lab: Правната уредба при противодействието на пране на пари у нас – вече с форми на превенция
Д-р Пламен Иванов, експерт към VUZF Lab: Правната уредба при противодействието на пране на пари у нас – вече с форми на превенция
17 Май 2019

Д-р Пламен Иванов, експерт към Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab и директор на Юропиън Брокеридж Хаус, В развитие, 16.05.2019

По отношение на правната уредба при противодействието на пране на пари у нас приетият вече действащ закон е подробен и дава добра база, на която регулаторните органи да стъпят, за да има мерки срещу тази престъпна дейност, но също и форми на превенция. Изоставаме в сроковете на приемането. Наближаваме сроковете за приемане на Директива 5 и се имплементира на места на Директива 6. На практика от понеделник имаме правилник за прилагане на този закон и от днес последна промяна на настоящия закон. Посоката обаче безспорно е правилна. Този път институциите имаха обратна връзка с бизнеса. Това коментира д-р Пламен Иванов, експерт към Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab и директор на Юропиън Брокеридж Хаус, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

„Законът е насочен към почти всички финансови институции, в това число организации и структури, работещи с документация, свързана със сделки. Навсякъде, където има финансова транзакция, следва да има прозрачност. Най-голямата тежест влиза в КФН и административна дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС“.

От гледна точка на бизнеса, при финансовите и инвестиционните посредници разликата е огромна, уточни д-р Иванов. „Притеснението на сектора е дали това няма да послужи като инструмент върху лицензираните и ясните представителства. Инструментът като закон и правоприлагане дава възможност на регулаторите да навлязат в този сив сектор. При инвестиционните посредници това са 100 структури, които в момента имат компетенциите и разпределението, за да ограничат щетите в движението на сериозни финансови потоци. Този сектор се изразява в милиони евра“, добави той.

„Настоящите промени въведоха нови елементи, практични и непрактични. По отношение на инвестиционните и банковите услуги и промяната в осветляването на реалния собственик – ако един собственик иска да остане скрит, ще остане“.

Голямата промяна е видеоверификацията, посочи гостът. „Трябва да мине такъв процес, за да се убедим, че това е реален човек и ще извършва финансови транзакции. Това са инвестиции в техника и хора“, потвърди д-р Пламен Иванов.

Вижте цялото интервю на: https://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2019-05-16/pravnata-uredba-pri-protivodeystvieto-na-prane-na-pari-u-nas-veche-s-formi-na-preventsiya

 

 
д-р Елина Кърпачева, експерт към VUZF Lab, за Investor.bg: Ефективната борба с изпирането на пари – мисия (не)възможна?
д-р Елина Кърпачева, експерт към VUZF Lab, за Investor.bg: Ефективната борба с изпирането на пари – мисия (не)възможна?
16 Май 2019

Решението: взаимодействие и обмен на информация между надзорни и правоприлагащи органи

Защитата на интегритета на финансовата система е приоритет на европейските институции. Това твърдение получи и своето доказателство с новата Резолюция на Европейския парламент от март т.г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и укриването на данъци. Със своите над 200 препоръки - това е едно от най-амбициозните послания за създаване на ефективен и цялостен европейски режим за противодействие на престъпленията против финансовата система. И логиката това да се случи е повече от неоспорима.

До този момент, въпреки наличието на единен пазар, беше много трудно да бъдат държани отговорни мултинационалните компании, които оперират в рамките на множество юрисдикции. Причината - липса на сътрудничество и координация между надзорните органи на държавите членки. Докладът на Европейския парламент, който беше представен наскоро, идва в отговор на скандалите, свързани с пране на пари, които разтърсиха Европа през последните години. Достатъчно е да бъдат споменати казусите с Danske bank, Deutsche Bank, Swedbank, ABN Amro, ING. Те показаха, че единният пазар е невъзможен, ако надзорът и правоприлагането по отношение изпирането на пари е оставен единствено в ръцете на отделните национални държави.

Европейският парламент призова за преодоляване на системните слабости пред ефикасния надзор, за засилено взаимодействие в трансгранични случаи на изпиране на пари, създаване на по-бърза система за обмен на информация между съдебните органи, с която да се заменят традиционните инструменти за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Беше предвидено сформиране на финансова полиция в рамките на Европол за провеждане на трансгранични разследвания в областта на данъчните престъпления и за централизиран надзорен орган по отношение изпирането на пари.  Този въпрос е от огромно значение не само на европейско ниво, но и на национално – за България. Затова е и необходим един по-широк специализиран, но и обществен дебат. Инициативата за провеждане на такъв първи проявиха Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab и Съюзът на юристите в България. На 19 май в сградата на университета ще се проведе такъв практически семинар в областта на мерките против изпирането на пари. Има, обаче, няколко много важни въпроса, които ще залегнат за обсъждане и по време на него. Ще изброя само няколко от тях в долните редове.

Защо противодействието на изпирането на пари е от такова значение за ЕС?

Престъпната дейност в ЕС генерира приходи от около 110 млрд. евро годишно, което съответства на около 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Тези цифри обаче са ориентировъчни и вероятно сериозността на явлението е много по-голяма. За да могат престъпниците да се възползват от приходите от престъпна дейност – тези средства трябва да бъдат „изпирани“ – т.е. да бъдат върнати, вложени отново във финансовата система, като обаче бъде осуетено разкриването на действителния им произход. Ефективното разследване и наказване на изпирането на пари има значителен превантивен характер и по отношение на редица други престъпни дейности, които стоят в основата на „предикатното“ престъпление – като например, трафик на наркотици и хора, корупция и подкупи, финансови измами и избягване на данъци. Според мащабен доклад на UNODC например, през 2009 г. приходите от трансгранична организирана престъпност в световен мащаб - като трафик на наркотици, трафик на хора и контрабанда на оръжие, може да са възлизали на 1,5% от световния БВП, а 70% от тези приходи е вероятно да са били изпрани чрез финансовата система.

Интегрирането на „мръсни пари“ във финансовата система не само насърчава организираната престъпност и нарушава устоите на свободната конкуренцията на общия европейски пазар, давайки преимущество на бизнеси и лица, опериращи в сивия сектор, но има и множество негативни макроикономически последици. Такива са например, пруденциални рискове за стабилността на банките, повишена нестабилност на международните капиталови потоци поради непредвидени трансгранични трансфери на активи, необясними промени в търсенето на пари, което засяга монетарната политика. Това може да има и отрицателно въздействие върху преките чуждестранни инвестиции.

Трансграничен характер на изпирането на пари

Изпирането на пари има трансграничен характер, защото паричните потоци не могат да бъдат пространствено ограничавани при условията на глобални пазари. Основният риск е, че парите могат да се движат бързо, ако не и незабавно, от една държава членка в друга, което позволява на престъпниците да преместват средствата в различни държави, избягвайки по този начин отговорността за своите действия. Това се потвърждава и от растящата тенденция за водене на разследвания от няколко държави по отношение на един и същ случай на изпиране на пари. Например, според съобщение на Европейската комисия през 2016 г. случаите на трансгранично разследване на изпирането на пари в две държави членки възлизат на 20% от общия брой, а в няколко държави членки – достигат 70%. Пет държави членки изчисляват, че делът на разследванията за пране на пари с трансграничен елемент варира между 38% и 50%. Расте броят на исканията за информация и сътрудничество, предавани чрез FIU.net - инструмента за обмен на информация на звената за финансово разузнаване на държавите членки.

В светлината на тези данни е проблем, че надзорът за спазване на законодателството за борба с изпирането на пари се основава на принципа на минималната хармонизация. Прекалената свобода на действие на държавите членки по отношение прилагането на IV-та Директива доведе до различия в националните надзорни практики. За съжаление, понастоящем не съществува задължителен механизъм за осъществяване на структурирано сътрудничество между надзорните органи за борба с изпирането на пари и органите за пруденциален надзор върху финансови институции, които извършват трансгранична дейност. Действащата нормативна уредба включва различни органи в различните юрисдикции, с различни надзорни задачи, правомощия и отговорности, което прави координацията невъзможна. Случаят с естонския клон на Danske Bank е показателен. Извършени са трансакции на стойност над 200 милиарда евро, без банката да е въвела подходящи вътрешни процедури за борба с изпирането на пари и опознаване на клиента, преди това да бъде забелязано от естонските и датските органи за финансов надзор и те да успеят да се координират за съвместни мерки.

Що се отнася до наказателното преследване на изпирането на пари, то също се основава на националния подход. Това, от своя страна, затруднява търсенето на отговорност в случаи с трансграничен елемент. Разследването, способите и институтите за събиране на доказателства, обезпечаването и отнемането на имущество, придобито чрез престъпна дейност и предмет на изпиране на пари, установяването и наказването на противоправно деяние са оставени на органите на приемащата държава и на разпоредбите на националното право.

Нова „архитектура“ на Европейската надзорна рамка

С приемането на V Директива против изпирането на пари и Директивата за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (станала известна като VI Директива против изпирането на пари), ЕС прави важна стъпка за изграждане на хармонизиран общоевропейски режим. Макар че основополагащ да остава превантивният подход към изпирането на пари, координираното разследване и налагане на санкции на ниво ЕС значително ще подобри ефективността на борбата против изпирането на пари. Новата архитектура на режима ще се основава на два основни постулата - водеща роля на пруденциалния надзор при противодействие изпирането на пари и засилен обмен на информация между звената за финансово разузнаване, финансовите надзорни органи и задължените лица.

След постигане на политическо съгласие между институциите, Европейската комисия пристъпи към надграждане на системата за пруденциален надзор във връзка с изпирането на пари. Европейския банков орган (ЕБО) се превръща в основен надзорен орган на Съюза в областта. ЕБО ще обменя информация и ще координира финансовите надзорни органи на държавите членки (включително и звената за финансово разузнаване). Той ще има възможността да се намесва пряко като изисква от надзорни органи на държавите членки да разследват случаите, при които има съмнения за нарушаване правото на Съюза. Освен това, при определени случаи, ЕБО ще може пряко да задължава банките и другите финансови институции да предприемат подходящи мерки против изпирането на пари.

Каква е ситуацията в България?

Към настоящия момент в Закона за мерките против изпирането на пари (ЗМИП) не е ясно определен начинът на взаимодействие между органите за финансов надзор и ДАНС като национално звено за финансово разузнаване. С предложените промени в ЗМИП, постъпили на 23 април 2019 г., (в момента на фаза внесен на 09.05.2019 г. в комисии за първо гласуване), се внася така нужната правна сигурност и за пръв път може да се говори за осъществени предпоставки (поне що се отнася до буквата на закона) за ефективност на българския правен режим за борба с изпирането на пари.

Въведе се яснота относно взаимодействието и разпределението на правомощия между ДАНС, Комисията за финансов надзор (КФН), Българската народна банка (БНБ) и Комисията по хазарта по отношение контрола върху задължените лица и по-специално относно обмена на информация, извършването на проверки на задължените лица, събирането на документи и сведения, установяването на административни нарушения и налагането на административно-наказателна отговорност.

Регламентира се сътрудничеството на националните с европейските надзорни органи, с което да се предотврати използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма. Това ще помогне за по-плавното транспониране на вече влязлата в сила V Директива против изпирането на пари по отношение на сътрудничеството между надзорните органи.

Обезпечи се задължението на КФН и БНБ да публикуват на сайта си достъпна информация за наложените административни мерки и санкции. Това е в съответствие с чл. 60 от IV Директива против изпирането на пари и указанията на Европейските надзорни органи (по-специално - Европейския банков орган) за разкриване на информация.

Що се отнася до наказателно-процесуалния аспект на изпирането на пари и връзката му с административния режим по ЗМИП – това е много интересен въпрос. Той, обаче, рядко попада във фокуса на широката публика, макар да е извънредно важен.

Как се разследват случаи на изпиране на пари при наличието на трансграничен елемент, кои са способите  за  осъществяване  на международно правно сътрудничество по наказателни дела, какви са спецификите на обезпечаването и отнемането на имущество, придобито чрез престъпна дейност, как се проследяват активи? Всички тези въпроси ще получат своите отговори на практическия семинар, организиран от VUZF Lab и Съюза на юристите в България на 19 май във ВУЗФ. Повече информация за семинара можете да видите на https://vuzflab.eu/.

Статията може да видите на: https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/efektivnata-borba-s-izpiraneto-na-pari–misiia-nevyzmojna-282314/?page=1

 

 
Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, за Economic.bg: \
Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, за Economic.bg: \
15 Май 2019

Проблемите със „Зелената карта“ не са приключили, но се прави всичко възможно да се реши този проблем

- Доцент Вазов, изминалата 2018 г. може да се определи като рекордна за застрахователния пазар в България. Общият премиен приход на застрахователите се увеличи с над 22%, но и изплатените обезщетения скочиха с близо 14%. Кои са причините за тези добри резултати?

- Посочените резултати са условно добри. Растежът или спадът при различните видове операции в застрахователния бизнес е функция на ръста или спада в развитието на икономиката. Тъй като през 2018 г. имахме едно добро развитие на икономиката, един добър ръст на брутния вътрешен продукт от над 3%, логично е този растеж да се мултиплицира и в застрахователния сектор. Нищо неизвестно и нищо необичайно не се случи – има ли бизнес, има ли икономика, има ли нови предприятия, има ли нови работни места, то всички видове застраховки растат. Няма ли бизнес, няма ли нови работни места, се понижават всички видове застраховки – от животозастраховане, през имуществено застраховане, до автокаско и т.н.

- Миналата година, а и първите месеци на тази, са белязани от много сътресения на пазара на задължителната „Гражданска отговорност“ – фалитът на „Олимпик“, проблемите със „Зелена карта“, решението на съда да постави таван на обезщетенията „Болки и страдания“, имаше дори оставка при застрахователния надзор в КФН. Но само това ли са причините за постигането на рекордните резултати, конкретно при изплатените обезщетения?

- Тук трябва да се разгледа всяка една отделна застраховка, трябва да се гледа политиката на всяка една отделна застрахователна компания и трябва да се видят и какви са съдебните решения. Много от изплатените застрахователни премии са в резултат на съдебни решения. Да, има едно сериозно напрежение по отношение на т.нар. „Зелена карта“, но мисля, че през следващите години тези сътресения в този сектор на застрахователния бизнес ще бъдат преодолени.

За мен големият проблем, по който трябва да е и голямата дискусия, е т.нар. система „Бонус-малус“, която в развитите държави се използва от 20-30 години и тя има невероятен ефект върху възпитанието на шофьорите, върху това колко тежки травми се причиняват. Тази система оказва цялостен ефект върху пътната безопасност, но съпротивата е много сериозна.

- Според Вас от какво е предизвикана тази съпротива?

Би могло да има някакво основание за тази съпротива, но на какво се дължи, е трудно да се обясни. Основните спорове са за технологиите, по които ще се прилага тази система. Според мен тези спорове могат да бъдат решени много бързо. В българския застрахователен бизнес има изключително сериозни професионалисти с много опит, които ако бъдат поканени да се съберат в екип, за няколко месеца ще решат всички проблеми със системата „Бонус-малус“. И тук обаче всеки един елемент в бизнеса като цяло, който създава стандарти и неутрализира различни странични негативни явления, среща съпротива при своето въвеждане.

Тази съпротива обаче влошава ситуацията, тъй като по този начин въвеждането на „Бонус-малус“ се отлага, а на самата система после ще ѝ трябва още време докато заработи напълно, докато се определят равнищата на различните премии за застраховката „Гражданска отговорност“. Колкото по-рано влезе в сила една система, толкова по-бързо ще бъде адаптирана напълно към реалната ситуация и по-бързо ще се появи позитивният ефект от въпросната система. А ефектът е простичък, но категоричен – колкото повече щети причинява даден водач, толкова повече плаща, а колкото е по-внимателен и не причинява щети, по-малко плаща.

- Споменахте, че ще са нужни години за доизглаждането на проблемите и около „Бонус-малус“ и около въпросите за „Зелената карта“, но все пак през тази година пазарът успя ли да се успокои и бяха ли акумулирани до известна степен негативните ефекти от сътресенията през миналата година?

- Разумното общество няма избор, защото застрахователният бизнес, застрахователният продукт, застрахователните компании, предлагат формула за решаването на много проблеми. Предлага се една изключително сериозна формула за застраховане от всякакви негативни събития, които могат да се случат. И всеки, който има разумен бизнес, прави всички тези видове застраховки, върви напред и решава своите проблеми. Този, който няма добър бизнес, заплашва с държавата. Това е и някаква народопсихология. Наскоро пак имаше градушки, наводнения и бяха засегнати негативно много хора, които повдигат отново въпроса – стотици ли пъти трябва българинът да бъде наводнен, домът и колата му да пострадат от градушка, какво ли още не да му се случи, за да започне да се застрахова. И цялото това твърдение, че нямали пари за застраховки, не е съвсем вярно. Аз съм убеден, че конкретно в селското стопанство, тъй като съм запознат с някои от тарифите в сектора, отделните видове застраховки не се равняват на повече от цигарите за един месец на тези, които казват, че нямат пари, и сигурно на цената на ракията, която изпиват за две седмици.

Това важи и при застраховките „Живот“ – процентът на застрахованите граждани никъде другаде по света не е толкова нисък. Българинът е безсмъртен, на него не му се чупят крайници, не му се правят операции, но в един момент, когато това стане, той пита защо струвало 3000 евро например. Още повече, че вече много от застрахователните продукти в тази област се правят и като различни видове влогове – в един момент, когато изтече срокът на застрахователната полица, клиентът може да си върне парите. Не само да си ги върне, но и да си ги върне с лихва. Така животозастраховането има не само защитен, но и спестовен характер.

- Говорейки за градушки, в сряда представители на земеделските организации поискаха общините и застрахователните компании също да участват в плащанията за защита от градушките. Техните аргументи са, че на територията, която се предпазва от градушки чрез закупуваните за целта ракети, има и общински обекти, а освен това се понижава застрахователният риск. Разумно ли е тяхното искане и крие ли някакъв риск за фирмите на застрахователния  пазар?

- Не виждам никакъв риск за застрахователните компании. Ако те трябва да правят някакви вноски, актюерите трябва да изчислят вероятността примерно на територията на Плевен, където беше градушката в местните села, колко застрахователни компании оперират. Тоест тук технологично нещата са сложни, иначе има някаква логика в искането на земеделците. Икономическа логика има, въпросът е, че по този въпрос винаги ще има напрежение сред актюерите технологично как да бъде въведена тази система за споделено плащане. Ще има много сериозни актюерски изчисления, освен това кой може точно да изчисли какъв е делът на общината? Според мен обаче държавата не е длъжна да плаща за обезопасяването на земи, застраховани от произволна застрахователна фирма.

- За последно да се върнем на „Зелена карта“. Някои участници на пазара смятат, че проблемите по тази система не са приключили и някои български застрахователи все още бавят плащанията по полиците в чужбина. Според Вас какво е решението на проблема?

- Факт е, че проблемите със „Зелената карта“ не са приключили, факт е, че има застрахователни компании, които не изплащат дължимите обезщетения, факт е, че има напрежение в международното бюро по отношение на България. Но и е факт, че в момента българското национално бюро прави всичко възможно да реши този проблем. Тук не може да се иска бързо решаване на проблема, например за три месеца, няма как да стане, защото има трупани с години проблеми, а сумите, които трябва да бъдат възстановявани, са много големи. Говорим за суми, които са в състояние да доведат до фалита на някои застрахователни компании. Няма да стане нито за ден, нито за три месеца. Както казах при първия въпрос за „Зелена карта“, това е един проблем, който във времето ще бъде решен, защото няма как иначе, никой не забравя, че му се дължат пари.

- Като цяло как можете да обобщите прогнозите Ви за представянето на застрахователния пазар в бъдеще – както при общото застраховане, така и при животозастраховането?

- Една голяма част от българските застрахователни компании са с акционерно участие на големи застрахователни компании от развитите страни. Това означава, че, първо, застрахователният пазар е много стабилен и сериозен. Второ, тъй като това е много интересен бизнес, той е един необятен пазар за иновации и творчество за създаване на нови застрахователни продукти. Тоест тук е възможно действително всеки един месец или всяка година, в зависимост от политиката на всяка застрахователна компания, да се появява нов застрахователен продукт. И тъй като тук говорим за конкуренция за преразпределение на един малък пазар като България, мисля, че в този аспект фирмите в сектора ще бъдат много иновативни, предричам едно много сериозно развитие на този бизнес.

- Предстои връчването на 11-тите награди „Застраховател на годината“. Увеличава ли се значимостта на това отличие, предвид нарастващата конкуренция на пазара и проблемите, с които се сблъскват компаниите?

- Категорично. С всяка следваща година значението и авторитетът на тези награди стават все по-големи. Съревнованието между застрахователните компании e изключително важно. В първите години тази награда се приемаше само като някакъв морален актив и като оценка на висшия мениджмънт. Сега тя вече започна да става актив и в оценките на застрахователните компании. Ефектът от статуетките е голям, затова интересът към тях е невероятен.

- Някои от наградените вероятно ще са възпитаници на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Продължавате ли да се гордеете с кадрите, които Вашето учебно заведение произвежда, особено на фона на критиките, че висшето образование в България губи актуалността си?

- Тези критики важат за други, те не се отнасят за нас. Всички знаят това и този факт проличава, че вече 17 години продължаваме да работим успешно като част от българския образователен сектор. При нас качеството е много по-високо, както и изискванията към студентите, цялата методика на преподаване и дори самият преподавателски състав. Технологията за изготвяне и бакалавърските и магистърски програми, особено тези, които реализираме съвместно с бизнеса, е много по-различна. Именно затова според последните рейтингови изчисления на МОН ВУЗФ е на трето място по равнище на заплащане на завършилите университета студенти в направление “Икономика”.  Над 90% от дипломантите на университета успяват да се реализират професионално по специалността си, а около 30% от тях заемат високи мениджърски или други ръководни позиции.

Високото заплащане се дължи и на факта, че голяма част от преподавателите при нас са ръководители на големи икономически, особено финансови структури и на практика те още по време на бакалавърските и магистърските програми, си харесват студенти и ги взимат на работа. Така може да се каже, че ВУЗФ не само не произвежда „залежала продукция“, а студентите ни са сред най-желаните кадри сред работодателите.

- Пак на фона на тези вече отдавна отправени критики спрямо българското образование, неговото качество, актуалност и приложимост в реалния бизнес. Извън ВУЗФ Вие виждате ли някакво подобрение в това отношение и какво недостига като действия в областта на образованието? Дуалното образование цели да прави гимназистите професионалисти още преди записване на висше образование, какво мислите за това?

- Тъй като вече имам и внуци, мога да кажа за средното образование, че е на едно много добро ниво. Говоря най-вече за София, нямам поглед върху цялата страна, но като цяло вече има немалко на брой изключително сериозни средни училища. Няма значение дали са средни профилирани, средни професионални и т.н., но там виждам каква изключителна битка се води, за да бъдат записани учениците в тях. Всяко едно такова съперничество вдига качеството на образованието.

Проблемът идва после – за една голяма част от обучените в тези елитни гимназии деца няма университети, които да отговорят на техните вече коренно различни в сравнение с миналото изисквания. Именно затова тези, които имат възможност, отиват да учат в университети, които им предлагат качеството, което те искат. Именно тук идва големият проблем, тъй като в държавните университети се освобождава огромен капацитет и в тях се приема всеки един, който може да отиде до факултетите им, така да се каже.

- Това, което обяснихте, кореспондира с все по-утвърждаващото се виждане, че демографията е проблем №1 пред българската икономика. Вие, като представител и на застрахователната, и на образователната сфера, споделяте ли това виждане? Ако да, според Вас какви икономически стъпки биха могли да се предприемат за преодоляването на този проблем?

- Безспорен факт е, че демографията в момента е безумен проблем. Той е не просто голям, а наистина безумен – нарушава се структурата на цялото българско население. Лично за мен икономическите правила могат да имат ефект основно в един дългосрочен хоризонт за преструктуриране на населението. Чрез икономически правила може да се ограничи тази раждаемост, която се извършва с цел бизнес – някой да има 10-12 деца и да се ползва с всички видове социални помощи. Тоест тук може да бъде измислена една нова икономическа скала, според която до трето дете, без значение от етноса, да се предоставят сериозни финансови стимули, но след трето дете обаче тези финансови стимули да ги няма или да бъдат преструктурирани. Целта е да се спре правенето на деца с цел бизнес.

Има и друго нещо, което пък е от другата страна на проблема. Колкото и пари да се дават като заплата на един млад човек, той ако не е решил проблема със своята кариера, което обикновено става до 30-32-годишна възраст, няма да тръгне да прави деца. Необходимо е повече възпитание и образование в това направление – управление на личните финанси и планирането на кариерата, децата и т.н. Раждането на дете трябва да спре да е пречка за кариерното израстване на хората, затова ни трябва някаква система, която да поеме това дете, да му осигурява достатъчно адекватни физически грижи, възпитание и образование, така че родителят да може вечер да се прибере и да си почине пълноценно от работния ден.

За мен представляват изключителен парадокс отпусканите в момента две години майчинство. Една млада жена може през тези 2 години да се депрофесионализира и да изгуби трудови навици. Факт е, че да гледаш едно дете е изключителен труд, но той не е свързан с другия труд, с работната дисциплина. Ако пък се роди второ дете с още 2 години майчинство, жената съвсем отпада от пазара на труда и става жертва на системата. Това са реалните причини, не заплащането. В момента се раждат невероятни млади хора с огромен капацитет, които искат да реализират този капацитет. И докато няма много университети, които да им предложат това, докато няма условия децата да не са своеобразна, условна „пречка“ пред кариерата, няма да има раждаемост.

За решаването на горните проблеми ще е нужно известно време, но за преструктурирането на раждаемостта може да се започне да се действа веднага.

Материалът може да видите на: https://www.economic.bg/bg/news/11/golemiyat-problem-na-zastrahovatelite-e-otlaganeto-na-sistemata-bonus-malus.html

 
\
\
14 Май 2019

Липсата на държавна политика в здравеопазването създава повече проблеми, отколкото можем да решим на този етап, смята проф. Григор Димитров от Българската стопанска камара (БСК) и член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), коментирайки темата за сутрешния блок „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.

„Това, което правим, е да гасим пожара с бензин. Решаваме един проблем, но възниква втори. Причината е липсата на политика от страна на държавата“.

Българският лекарски съюз (БЛС) има предложение да се направят реформи в клиничните пътеки, касаещи Педиатрията, казва професорът.

„Увеличението на клиничните пътеки в Педиатрията ще бъде между 20-30%. Ще има увеличение и на цената на ражданията. От 1 юни това увеличение ще влезе в сила“.

Свръхконцентрацията на средства в едва 10% от болниците у нас създава условия за некачествено лечение в отдалечените от големите градове населени места, коментира проф. Димитров. Той казва още, че само в София имаме повече от 100 болници. За сравнение в цял Израел общо разполагат с 30 лечебни заведения.

“Митът, че евтиното лекарство не е ефективно, трябва да бъде развенчан. Просто потенциалът му за печалба спада“.

Има ли застрашени от изчезване лекарства и какви други мерки за подобряване качеството на здравеопазването предлага проф. Григор Димитров можете да научите във видеото на: https://www.bloombergtv.bg/biznes-start/2019-05-14/pozharite-v-zdraveopazvaneto-u-nas-se-gasyat-s-benzin

 
VUZF Lab и Съюзът на юристите в България организират практически семинар на тема: „Оценка на въздействието върху околната среда. Съдебна практика по Закона за опазване на околната среда“.
VUZF Lab и Съюзът на юристите в България организират практически семинар на тема: „Оценка на въздействието върху околната среда. Съдебна практика по Закона за опазване на околната среда“.
13 Май 2019

Лектор: Николай Гунчев, съдия от Върховния административен съд

Семинарът ще се проведе на 18 май 2019 г. от 9.00 до 16.00 часа във ВУЗФ, зала 501, гр. София, ул. “Гусла” № 1.
Начало на регистрацията: 8.30 ч.

По време на семинара ще бъде обсъдена актуална съдебната практика по Закона за опазване на околната среда, отнасяща се до извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), извършване оценка за съвместимост с условията за опазване на защитените зони. Ще бъдат обсъдени съдебни решения, постановени по обжалвани актове на Министерството на околната среда и водите, отнасящи се до издадени решения по ОВОС, доклади за безопасност, разрешителни, становища и  други административни актове, свързани с прилагането на закона. Ще бъдат разгледани изискванията на Регламент 305/2011/на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията към строежите и строителните продукти, които се отнасят до опазване на околната среда.

Семинарът е насочен към архитекти, проектанти, строители, хидролози, еколози, юристи, специалисти във водния сектор и в областта на изграждане на пътища, лица, занимаващи се с екологични оценки, лица осъществяващи строителен надзор, консултанти, преподаватели и всички, които имат интерес към разглежданата проблематика.

Участниците в семинара ще имат възможност да задават въпроси на лектора и ще получат сертификати.

Такса за участие: 136 лв.

Заявки за участие се изпращат до 17 май чрез попълване на регистрационната форма на адрес: https://vuzflab.eu/registration/ и заплащане на таксата за участие на посочената в нея банкова сметка.

График на предстоящите семинари може да намерите ТУК.

За контакти и допълнителна информация: тел. 02 40 15 803, 0884 591 822, е-mail: info@vuzflab.eu

Медийни партньори на семинарите са: 

 

 

 
предишна страница страница1от 199следващ
Разработка от Калипърс