За ВУЗФ

Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, за Economic.bg: "Големият проблем на застрахователите е отлагането на системата „Бонус-малус“

увеличи размера на текстаувеличи размера на текставърни размер на текста по подразбираненамали размера на текстанамали размера на текста
Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, за Economic.bg: "Големият проблем на застрахователите е отлагането на системата „Бонус-малус“
Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, за Economic.bg: \
Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, за Economic.bg: \
15 Май 2019

Проблемите със „Зелената карта“ не са приключили, но се прави всичко възможно да се реши този проблем

- Доцент Вазов, изминалата 2018 г. може да се определи като рекордна за застрахователния пазар в България. Общият премиен приход на застрахователите се увеличи с над 22%, но и изплатените обезщетения скочиха с близо 14%. Кои са причините за тези добри резултати?

- Посочените резултати са условно добри. Растежът или спадът при различните видове операции в застрахователния бизнес е функция на ръста или спада в развитието на икономиката. Тъй като през 2018 г. имахме едно добро развитие на икономиката, един добър ръст на брутния вътрешен продукт от над 3%, логично е този растеж да се мултиплицира и в застрахователния сектор. Нищо неизвестно и нищо необичайно не се случи – има ли бизнес, има ли икономика, има ли нови предприятия, има ли нови работни места, то всички видове застраховки растат. Няма ли бизнес, няма ли нови работни места, се понижават всички видове застраховки – от животозастраховане, през имуществено застраховане, до автокаско и т.н.

- Миналата година, а и първите месеци на тази, са белязани от много сътресения на пазара на задължителната „Гражданска отговорност“ – фалитът на „Олимпик“, проблемите със „Зелена карта“, решението на съда да постави таван на обезщетенията „Болки и страдания“, имаше дори оставка при застрахователния надзор в КФН. Но само това ли са причините за постигането на рекордните резултати, конкретно при изплатените обезщетения?

- Тук трябва да се разгледа всяка една отделна застраховка, трябва да се гледа политиката на всяка една отделна застрахователна компания и трябва да се видят и какви са съдебните решения. Много от изплатените застрахователни премии са в резултат на съдебни решения. Да, има едно сериозно напрежение по отношение на т.нар. „Зелена карта“, но мисля, че през следващите години тези сътресения в този сектор на застрахователния бизнес ще бъдат преодолени.

За мен големият проблем, по който трябва да е и голямата дискусия, е т.нар. система „Бонус-малус“, която в развитите държави се използва от 20-30 години и тя има невероятен ефект върху възпитанието на шофьорите, върху това колко тежки травми се причиняват. Тази система оказва цялостен ефект върху пътната безопасност, но съпротивата е много сериозна.

- Според Вас от какво е предизвикана тази съпротива?

Би могло да има някакво основание за тази съпротива, но на какво се дължи, е трудно да се обясни. Основните спорове са за технологиите, по които ще се прилага тази система. Според мен тези спорове могат да бъдат решени много бързо. В българския застрахователен бизнес има изключително сериозни професионалисти с много опит, които ако бъдат поканени да се съберат в екип, за няколко месеца ще решат всички проблеми със системата „Бонус-малус“. И тук обаче всеки един елемент в бизнеса като цяло, който създава стандарти и неутрализира различни странични негативни явления, среща съпротива при своето въвеждане.

Тази съпротива обаче влошава ситуацията, тъй като по този начин въвеждането на „Бонус-малус“ се отлага, а на самата система после ще ѝ трябва още време докато заработи напълно, докато се определят равнищата на различните премии за застраховката „Гражданска отговорност“. Колкото по-рано влезе в сила една система, толкова по-бързо ще бъде адаптирана напълно към реалната ситуация и по-бързо ще се появи позитивният ефект от въпросната система. А ефектът е простичък, но категоричен – колкото повече щети причинява даден водач, толкова повече плаща, а колкото е по-внимателен и не причинява щети, по-малко плаща.

- Споменахте, че ще са нужни години за доизглаждането на проблемите и около „Бонус-малус“ и около въпросите за „Зелената карта“, но все пак през тази година пазарът успя ли да се успокои и бяха ли акумулирани до известна степен негативните ефекти от сътресенията през миналата година?

- Разумното общество няма избор, защото застрахователният бизнес, застрахователният продукт, застрахователните компании, предлагат формула за решаването на много проблеми. Предлага се една изключително сериозна формула за застраховане от всякакви негативни събития, които могат да се случат. И всеки, който има разумен бизнес, прави всички тези видове застраховки, върви напред и решава своите проблеми. Този, който няма добър бизнес, заплашва с държавата. Това е и някаква народопсихология. Наскоро пак имаше градушки, наводнения и бяха засегнати негативно много хора, които повдигат отново въпроса – стотици ли пъти трябва българинът да бъде наводнен, домът и колата му да пострадат от градушка, какво ли още не да му се случи, за да започне да се застрахова. И цялото това твърдение, че нямали пари за застраховки, не е съвсем вярно. Аз съм убеден, че конкретно в селското стопанство, тъй като съм запознат с някои от тарифите в сектора, отделните видове застраховки не се равняват на повече от цигарите за един месец на тези, които казват, че нямат пари, и сигурно на цената на ракията, която изпиват за две седмици.

Това важи и при застраховките „Живот“ – процентът на застрахованите граждани никъде другаде по света не е толкова нисък. Българинът е безсмъртен, на него не му се чупят крайници, не му се правят операции, но в един момент, когато това стане, той пита защо струвало 3000 евро например. Още повече, че вече много от застрахователните продукти в тази област се правят и като различни видове влогове – в един момент, когато изтече срокът на застрахователната полица, клиентът може да си върне парите. Не само да си ги върне, но и да си ги върне с лихва. Така животозастраховането има не само защитен, но и спестовен характер.

- Говорейки за градушки, в сряда представители на земеделските организации поискаха общините и застрахователните компании също да участват в плащанията за защита от градушките. Техните аргументи са, че на територията, която се предпазва от градушки чрез закупуваните за целта ракети, има и общински обекти, а освен това се понижава застрахователният риск. Разумно ли е тяхното искане и крие ли някакъв риск за фирмите на застрахователния  пазар?

- Не виждам никакъв риск за застрахователните компании. Ако те трябва да правят някакви вноски, актюерите трябва да изчислят вероятността примерно на територията на Плевен, където беше градушката в местните села, колко застрахователни компании оперират. Тоест тук технологично нещата са сложни, иначе има някаква логика в искането на земеделците. Икономическа логика има, въпросът е, че по този въпрос винаги ще има напрежение сред актюерите технологично как да бъде въведена тази система за споделено плащане. Ще има много сериозни актюерски изчисления, освен това кой може точно да изчисли какъв е делът на общината? Според мен обаче държавата не е длъжна да плаща за обезопасяването на земи, застраховани от произволна застрахователна фирма.

- За последно да се върнем на „Зелена карта“. Някои участници на пазара смятат, че проблемите по тази система не са приключили и някои български застрахователи все още бавят плащанията по полиците в чужбина. Според Вас какво е решението на проблема?

- Факт е, че проблемите със „Зелената карта“ не са приключили, факт е, че има застрахователни компании, които не изплащат дължимите обезщетения, факт е, че има напрежение в международното бюро по отношение на България. Но и е факт, че в момента българското национално бюро прави всичко възможно да реши този проблем. Тук не може да се иска бързо решаване на проблема, например за три месеца, няма как да стане, защото има трупани с години проблеми, а сумите, които трябва да бъдат възстановявани, са много големи. Говорим за суми, които са в състояние да доведат до фалита на някои застрахователни компании. Няма да стане нито за ден, нито за три месеца. Както казах при първия въпрос за „Зелена карта“, това е един проблем, който във времето ще бъде решен, защото няма как иначе, никой не забравя, че му се дължат пари.

- Като цяло как можете да обобщите прогнозите Ви за представянето на застрахователния пазар в бъдеще – както при общото застраховане, така и при животозастраховането?

- Една голяма част от българските застрахователни компании са с акционерно участие на големи застрахователни компании от развитите страни. Това означава, че, първо, застрахователният пазар е много стабилен и сериозен. Второ, тъй като това е много интересен бизнес, той е един необятен пазар за иновации и творчество за създаване на нови застрахователни продукти. Тоест тук е възможно действително всеки един месец или всяка година, в зависимост от политиката на всяка застрахователна компания, да се появява нов застрахователен продукт. И тъй като тук говорим за конкуренция за преразпределение на един малък пазар като България, мисля, че в този аспект фирмите в сектора ще бъдат много иновативни, предричам едно много сериозно развитие на този бизнес.

- Предстои връчването на 11-тите награди „Застраховател на годината“. Увеличава ли се значимостта на това отличие, предвид нарастващата конкуренция на пазара и проблемите, с които се сблъскват компаниите?

- Категорично. С всяка следваща година значението и авторитетът на тези награди стават все по-големи. Съревнованието между застрахователните компании e изключително важно. В първите години тази награда се приемаше само като някакъв морален актив и като оценка на висшия мениджмънт. Сега тя вече започна да става актив и в оценките на застрахователните компании. Ефектът от статуетките е голям, затова интересът към тях е невероятен.

- Някои от наградените вероятно ще са възпитаници на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Продължавате ли да се гордеете с кадрите, които Вашето учебно заведение произвежда, особено на фона на критиките, че висшето образование в България губи актуалността си?

- Тези критики важат за други, те не се отнасят за нас. Всички знаят това и този факт проличава, че вече 17 години продължаваме да работим успешно като част от българския образователен сектор. При нас качеството е много по-високо, както и изискванията към студентите, цялата методика на преподаване и дори самият преподавателски състав. Технологията за изготвяне и бакалавърските и магистърски програми, особено тези, които реализираме съвместно с бизнеса, е много по-различна. Именно затова според последните рейтингови изчисления на МОН ВУЗФ е на трето място по равнище на заплащане на завършилите университета студенти в направление “Икономика”.  Над 90% от дипломантите на университета успяват да се реализират професионално по специалността си, а около 30% от тях заемат високи мениджърски или други ръководни позиции.

Високото заплащане се дължи и на факта, че голяма част от преподавателите при нас са ръководители на големи икономически, особено финансови структури и на практика те още по време на бакалавърските и магистърските програми, си харесват студенти и ги взимат на работа. Така може да се каже, че ВУЗФ не само не произвежда „залежала продукция“, а студентите ни са сред най-желаните кадри сред работодателите.

- Пак на фона на тези вече отдавна отправени критики спрямо българското образование, неговото качество, актуалност и приложимост в реалния бизнес. Извън ВУЗФ Вие виждате ли някакво подобрение в това отношение и какво недостига като действия в областта на образованието? Дуалното образование цели да прави гимназистите професионалисти още преди записване на висше образование, какво мислите за това?

- Тъй като вече имам и внуци, мога да кажа за средното образование, че е на едно много добро ниво. Говоря най-вече за София, нямам поглед върху цялата страна, но като цяло вече има немалко на брой изключително сериозни средни училища. Няма значение дали са средни профилирани, средни професионални и т.н., но там виждам каква изключителна битка се води, за да бъдат записани учениците в тях. Всяко едно такова съперничество вдига качеството на образованието.

Проблемът идва после – за една голяма част от обучените в тези елитни гимназии деца няма университети, които да отговорят на техните вече коренно различни в сравнение с миналото изисквания. Именно затова тези, които имат възможност, отиват да учат в университети, които им предлагат качеството, което те искат. Именно тук идва големият проблем, тъй като в държавните университети се освобождава огромен капацитет и в тях се приема всеки един, който може да отиде до факултетите им, така да се каже.

- Това, което обяснихте, кореспондира с все по-утвърждаващото се виждане, че демографията е проблем №1 пред българската икономика. Вие, като представител и на застрахователната, и на образователната сфера, споделяте ли това виждане? Ако да, според Вас какви икономически стъпки биха могли да се предприемат за преодоляването на този проблем?

- Безспорен факт е, че демографията в момента е безумен проблем. Той е не просто голям, а наистина безумен – нарушава се структурата на цялото българско население. Лично за мен икономическите правила могат да имат ефект основно в един дългосрочен хоризонт за преструктуриране на населението. Чрез икономически правила може да се ограничи тази раждаемост, която се извършва с цел бизнес – някой да има 10-12 деца и да се ползва с всички видове социални помощи. Тоест тук може да бъде измислена една нова икономическа скала, според която до трето дете, без значение от етноса, да се предоставят сериозни финансови стимули, но след трето дете обаче тези финансови стимули да ги няма или да бъдат преструктурирани. Целта е да се спре правенето на деца с цел бизнес.

Има и друго нещо, което пък е от другата страна на проблема. Колкото и пари да се дават като заплата на един млад човек, той ако не е решил проблема със своята кариера, което обикновено става до 30-32-годишна възраст, няма да тръгне да прави деца. Необходимо е повече възпитание и образование в това направление – управление на личните финанси и планирането на кариерата, децата и т.н. Раждането на дете трябва да спре да е пречка за кариерното израстване на хората, затова ни трябва някаква система, която да поеме това дете, да му осигурява достатъчно адекватни физически грижи, възпитание и образование, така че родителят да може вечер да се прибере и да си почине пълноценно от работния ден.

За мен представляват изключителен парадокс отпусканите в момента две години майчинство. Една млада жена може през тези 2 години да се депрофесионализира и да изгуби трудови навици. Факт е, че да гледаш едно дете е изключителен труд, но той не е свързан с другия труд, с работната дисциплина. Ако пък се роди второ дете с още 2 години майчинство, жената съвсем отпада от пазара на труда и става жертва на системата. Това са реалните причини, не заплащането. В момента се раждат невероятни млади хора с огромен капацитет, които искат да реализират този капацитет. И докато няма много университети, които да им предложат това, докато няма условия децата да не са своеобразна, условна „пречка“ пред кариерата, няма да има раждаемост.

За решаването на горните проблеми ще е нужно известно време, но за преструктурирането на раждаемостта може да се започне да се действа веднага.

Материалът може да видите на: https://www.economic.bg/bg/news/11/golemiyat-problem-na-zastrahovatelite-e-otlaganeto-na-sistemata-bonus-malus.html

 
всички новини
Разработка от Калипърс