Интервю

Интервю

д-р Боян Иванчев: Жилищата са мъртви активи и убиват предприемчивостта ни

Investor.bg

Ако парите не се консумират реално, те са само игра с егото и перверзното му самозадоволяване, твърди преподавателят по Поведенчески финанси

Д-р Боян Хр. Иванчев е преподавател във  Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по специалността "Поведенчески финанси". Член е на СД и Инвестиционния комитет на частния инвестиционен фонд „Адванс Екуити” АД. Член е на Международната асоциация на политическите консултанти. Консултирал е множество преки чуждестранни инвестиции в страната.

Професионалният си опит започва през 1993 г. като брокер на фондовата борса. Има над петнадесет години опит като банков дилър и портфолио мениджър. В периода 2005-2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя Ивайло Калфин.

Завършва средно образование в Чехословакия, а висше образование и докторска степен придобива във Warsaw School of Economics. Специализира в Harvard Kennedy Scholl of Government, Academy for Macroeconomic Research-Beijing, ENA-Paris и други. Бил е основен участник в инвестиционен форум R.I.S.E. Dayton-USA и на световния конгрес на IAPC Washington-USA. Публикува материали в областта на финансовите пазари, макроикономиката и поведенческите финанси. Владее пет чужди езика. Семеен, с едно дете.

- Г-н Иванчев, в България имаме голям процент  на притежание на собствено жилище. Дали това не е един от проблемите, поради които стандарта ни на живот е по-нисък, тъй като жилищата поемат голям ресурс и не достига за инвестиции в хората, особено след като много жилища погиват - било във вилни зони, било в малки градове, или пък стоят заключени, след като собствениците са емигрирали?

Българите сме много богати с мъртви активи - в София жителите са с над 90% собствени жилища. И ги тътрузим до гроба си, като те убиват в изключително голяма степен предприемчивостта ни. Защото сме смазани от мъртвия актив, който изпива силиците ни всеки ден и ни кара да си мислим: "Каквото ще да става, нали имам покрив над главата."

- В книгата си, въвеждаща понятието Postmoney, посочвате примера на Ник Лийсън, фалирал банката Беърингс със загуби от 600 млн. паунда. Какво казва той за парите?


За Лийсън парите на пода на борсата са нереални. Реални пари са стоте долара, с които ежедневно се е басирал на колко ще затвори борсата. Реални са и парите, с които си е купувал шоколадови яйца Киндер за да сглобява малките играчки и да забрави поне за малко лудостта на пазарите.

- Човек често си поставя цели, например да изкара 300 000 лв., или 1 млн. лв., но след това вдига летвата, защо става така?

Римляните например са се опитвали да преодолеят закона за пределната полезност чрез пируване в легнало положение - коремът  не е прегънат и поема повече храна. След това повръщали с помощта на гъше перо и започвали  отново... Количеството пари, по-голямо от това за задоволяване на основните човешки потребности, за да бъде "изконсумирано" води до девиантен консумеризъм. Например извращения. А ако парите не се консумират реално, те са само игра с егото и перверзното му самозадоволяване. Дори благотворителността  е възможно да бъде определена  като перверзия - тя е емоционално решение. Истината е, че всяка година умират 11 млн. деца от недохранване.    

- Правенето на пари игра ли е и има ли тя край, или сме като хамстер във въртележка?

Въпрос на ценности. Поради това въвеждам понятието Postmoney - то отразява развитието на човешкото общество към безпътицата. Ако не е възможно проглеждането извън консумеризма, играта приключва с пълно душевно опустошаване. Правенето на пари също може да бъде и заместител, сублимация на липсата на задоволяване, най-общо казано на желанието за удоволствие.

А сублимацията според Зигмунд Фройд е сексуалният нагон, който се отказва от своята насоченост към физическа наслада, или размножаването, и приема друга цел, която е свързана генетично с предишната, но вече не може да се нарече сексуална. Тя трябва да бъде определена като социална.