За ВУЗФ

От 6 месеца никой не е искал рушвет от бизнеса

увеличи размера на текстаувеличи размера на текставърни размер на текста по подразбираненамали размера на текстанамали размера на текста
От 6 месеца никой не е искал рушвет от бизнеса
14 Януари 2010, http://www.monitor.bg/article?id=228509

Политиката на кабинета е правилна
Доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси: От 6 месеца никой не е искал рушвет от бизнеса
Икономическата среда ще се успокои в края на лятото

- Доц. Вазов, случи ли се вече дъното на кризата у нас?

- Винаги съм се учудвал на този въпрос, той ми е задаван от 1991 г. насам. В икономиката няма дъно. В една икономическа криза също няма дъно, ти просто падаш надолу. В един момент икономиката, държавата, международната ситуация намалява това падане, след което започва леко и постепенно изтласкване нагоре. За разлика от потъването във вода, при една икономическа криза много бързо се слиза надолу, а изкачването е трудно и продължително. В този смисъл дали след един или два месеца ще имаме по-добри или малко по-лоши показатели, не е определящо. Определящото е когато вече започнем да наблюдаваме един тренд на растеж на икономическите показатели, макар и бавен. Такъв към момента не се наблюдава и на практика ние още сме в криза. Нещо повече, тази криза може би тепърва ще започне да се проявява у нас, тъй като не се знае кога голямата междуфирмена задлъжнялост ще започне да рефлектира в един усилен темп на фалити на предприятия. Тази година се очаква този темп на фалити да се усили сериозно. Досега  междуфирмените задължения ги приемаха за даденост или използваха тлъстините на собствените си фирми, за да могат да издържат забавените или спрените плащания. Но тази възможност на изчакване на практика вече е изчерпана.

- Доколко може да бъде разтърсена икономиката от балона на междуфирмената задлъжнялост?

- Няма да бъде страшно, защото всяка криза орязва тлъстините на една икономика. За фирмите, които издържат кризата, означава, че те са в една добра кондиция, че добре са били управлявани икономически, че просто имат право да съществуват на пазара.

- Кога очаквате българската икономика да тръгне нагоре?

- Всичко зависи от Европейския съюз и структурните фондове, които трябва да усвоим, защото със собствен бюджет и ресурс на частния бизнес този процес ще е много бавен.

- Частният бизнес май остана без никакъв ресурс вече.

- Нещата стоят малко по-различно. Банките станаха изключително внимателни, имат едно добро поведение. Имам предвид, че ако дадена фирма е в добро икономическо състояние, няма никакъв проблем да получи кредит. Това означава, че кризата сама по себе си не е страшна за бизнеса. Нещо повече, смятам, че тя е полезна за него, защото ще помогне да бъдат премахнати различни паразитиращи субекти, които замърсяват икономическата среда, които я правят нечестна, търсейки некоректни формули за оцеляване. При икономическа криза, особено пък при управлението на това правителство, нещата стоят много добре. Бих могъл да споделя, че много мои приятели и познати бизнесмени ми споделят, че последните 6 месеца не са дали рушвет на никого и се чувстват много спокойни. Просто защото не им е искан от никого рушвет. В условията на криза това помага много на сериозните и работещите фирми. Основната част от схемите, които се нуждаеха от рушвети и чрез тях се изтощаваха финансово фирмите, в момента са прекратени. Но въпреки това нека през 2010 г. да не мечтаем.

- Защо?

- Ако усетим забавяне на кризата или успокояване на икономическата среда, това ще бъде някъде лятото, даже може би есента. Тази прогноза се налага от факта, че икономиката е инертна система и истинският резултат от инвестиции, договорени този януари, например, ще се прояви следващия януари. И най-елементарната инвестиция има 1 година период на усвояване. Така че нека не мечтаем.

- По-трудна или по-лесна ли ще е тази година от 2009-а?

- По-трудна, защото през 2009 г. икономиката все още имаше тлъстини. През 2010 г. ще трябва да се правят мускулите на новата икономика, което няма да е лесно.

- Кои сектори ще дърпат икономиката нагоре?

- При всички случаи първи ще живнат услугите, които и сега стоят сравнително добре. Истинската криза в туризма все още не се е разразила и не можем да разчитаме много на него. Там нещата ще се усложняват. Строителството трудно ще се възстанови, защото няма да има платежоспособно търсене, което да усвоява неговия продукт. Интересното е, че има сериозно желание за инвестиции в енергетиката, по-конкретни в тази й част, която е свързана с възобновяемите източници. Проблемът тук, както беше и при строителството, е, че много фирми, неразбирайки нищо от енергетика, тръгнаха да изграждат вятърни перки, като решиха, че за една година могат да забогатеят много. А енергетиката е нещо много сложно.

- Според вас има ли условия за намаляване на лихвите по кредитите - тема, която живо интересува и фирми, и граждани?

- Оценката за функциониране на една система е простичко нещо. Ако тя функционира добре, засегната е от кризата, но въпреки това не само оцелява, но и печели, това означава, че тази система се управлява добре. Точно това наблюдаваме в банковата система. Не може да се разглежда само един елемент от тази система, например лихвите по депозитите или по кредитите. Например бяха критикувани високите лихви по депозитите, но се оказа, че тази политика е била правилна. Ресурса, който те акумулираха, ги защити при кризата, защото заради високата междуфирмена задлъжнялост част от фирмите спряха да обслужват заемите си или да ги разсрочват. По същата логика съм съгласен и с лихвения процент по кредитите. Вярно е, че всички искат да вземат заеми при ниски лихви, но какво ще стане, ако ниските равнища срутят банковата система?

- Как оценявате ефекта на кризата върху застрахователния сектор?

- Липсата на ресурс много бързо върна старата българска психология - на мен нищо няма да ми се случи и първото, което орязаха фирмите, са разходите за застраховки. Но като цяло секторът е добре позициониран, работи със сериозни резервни фондове, при висока степен на регулация. Пенсионноосигурителните дружества малко по-силно усетиха кризата. При тях проблемът дойде от не доброто управление на ресурса, но виновна за това е законната рамка, която им указва къде да инвестират парите. 

- Кои са държавните политики, които трябва да се прилагат за излизане от рецесията?

- Според мен това, което прави кабинетът в момента, е най-правилното. Ще ви дам пример с пазара на работна сила, на който бяха създадени уникални диспропорции между качеството на работната сила и нейното заплащане. Имаше невероятно рекетиране на работодателите от страна на работниците по времето на икономическия бум. Казвам ви, ние бяхме рекетирани за заплати. Един лекар от Бърза помощ с две специалности взема 750 лв. бруто. В същото време секретарка във фирма от 5 души взема 1200 лв. Говоря за секретарка с образование, което не й позволява да работи нищо друго освен това. Сега тази криза спря ръста на работната заплата, което е много важно и започна да изчиства диспропорцията между квалификация и заплащане. Затова мога да кажа, че одобрявам финансово-икономическата политика, която се води в момента. Тя не може да бъде никаква друга освен рестриктивна. Разходите, които държавата прави в момента, трябва да бъдат основно инвестиционни. Моите уважения към пенсионерите, но в момента, в който бюджетът започне да харчи за пенсии, нещата няма да се случват. Държавата трябва да работи за младите хора, които имат амбицията да оцелеят, да създадат и отгледат деца.

- Как оценявате реформите, предприети в сфери като образование, здравеопазване, пенсии?

- Относно образованието, както вече съм казвал, най-накрая се намери един смел министър, който разбира особено от висше образование. Ако той успее да се пребори с хората, които в продължение на 20 г. смачкаха българското образование и то слугуваше на личния им интерес, той ще остане в историята. Сега трябва да се създаде един съвременен, европейски закон за висше образование, защото покрай работата на моя университет с големи университети като Мериленд и Маастрихт разбрах колко сме зле. Колко назад е българското образование в най-елементарното - в организацията, управлението, в качеството на образованието и научните изследвания. Толкова сме зле, толкова не разбираме от висше образование, че няма накъде повече. И всички онези хора, които 20 г. поддържат това статукво, сега са против. И логично е, че ще са против. Сега всички коментари на държавните университети са насочени към частните. А проблемът на българското образование не са частните университети. По отношение на здравеопазването, макар и да съм по-малко запознат, считам, че нещата се развиват добре. Има само един малък проблем с университетските болници, в които трябва да се реши въпросът с мениджмънта и ректорът на Медицинския университет има много добри предложения в тази посока.

- Удари ли кризата образованието, намаляват ли студентите?

- Тук трябва да се тръгне от демографската криза. Миналата година имаше около 65 хил. места в университетите, а броят на зрелостниците беше 55 хил. Това беше една грешка на предишния образователен министър, който рязко увеличи бройките в държавните, а и в частните университети. Тези 1000 бройки допълнително, които бяха отпуснати на висшите учебни заведения, много затормозиха бюджета.
.

Разработка от Калипърс