За ВУЗФ

БГ-студенти бият шута на чуждите ВУЗ-ове?

увеличи размера на текстаувеличи размера на текставърни размер на текста по подразбираненамали размера на текстанамали размера на текста
БГ-студенти бият шута на чуждите ВУЗ-ове?
10 Декември 2009, http://frognews.bg/news_18018/BG-studenti_biiat_shuta_na_chujdite_VUZ-ove/

Митовете и заблудите за българското образование не са един и два. А и не са от вчера. В годините на соца, пък и в годините на българския преход, та чак до днес винаги е имало и ще има хора, които не спират да хвалят българското образование и специалистите, които то произвежда.

Продължава да има и такива, които са на другия полюс и поддържат мнението, че нито университетите ни, нито студентите, които ги завършват могат да се броят за добри специалисти, камо ли да бъдат конкурентноспособни на европейските. Най-вероятно истината е някъде по средата, а заблудите за нивото на образованието ни имат дълга история, която започва отдавна. Но дори и в днешната, ужасно променена ситуация, в която има друг тип изисквания, търсене и нови стандарти, българското образование намира начини да устои на конкуренцията отвън.

Във времето, в което е модерно да се учи в чужбина, защото видиш ли било по-добре и техните вузове били егалитарни, безплатни и предлагали всички благини на всички студенти без значение от коя точка на света са дошли, се оказва, че има неверни митове и заблуди и за образованието в чужбина.

Разбира се, повечето българи, приети да учат в чужди университети се тупат в гърдите и твърдят, че всичко там е номер едно, а тук – никой не им предлага нищо смислено. Но има и такива, макар и редки изключения, които опитали от чуждото, решават отново да се върнат към българското образование.

В потвърждение на това, че българското висше образование днес има достатъчни убедителни предимства пред чуждото е историята на двама, завърнали се от Европа наши студенти, предпочели да се върнат тук, да завършат тук и да се реализират като специалисти в България.

Цветин Йорданов, който учи Международни финанси във ВУЗФ ( Висшето училище по застраховане и финанси) изкарал едва година в Грьонингер, Холандия. На пръв поглед причината да се върне в България била един невзет кредит от общо 40. В началото таксата на университета му се сторила поносима - 1500 евро на година, но после се оказало, че всяко едно нещо се заплаща допълнително – дори най-обикновен спорт като футбола струвал 60 евро, а всеки един учебник между 30 и 80 евро. За издръжката на един студент месечно в холандския град били нужни 1000 евро (включително с общежитието) – сума, която се оказала по-висока в сравнение с първоначалните му очаквания.

Виктор Караджов заминал да учи в Алцбург, близо до Мюнхен преди 5 години. Бил привлечен от една много рядка специалност – икономическо право, но се оказало, че това е елитната специалност на този университет, в която се обучават само 50 човека. И скокът от немската езикова гимназия в София до академичния немски бил много голям. В сравнение с Холандия, на Виктор му стигали 600-700 евро ( с квартирата, която делял със съквартирантка). Причината, поради която Виктор се върнал в България била трудността с взимане на много изпити за кратко време, както и финансови затруднения.

За Цветин пречка се оказал и дъждовният климат, който нашият студент бил принуден да понася почти през цялата година, както и придвижването до лекции с велосипеди вместо с автомобил, както бил свикнал в София.

За Виктор езикът не бил пречка, защото като малък живял с родителите си в Германия, но не харесал негативното отношението на другите студенти, които не пропускали да го проявяват към всеки един българин в общността. Социалната адаптация на Виктор се превърнала в основна пречка да продължи да учи в Германия и да върне се отново тук.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цветин Йорданов и Виктор Караджов са радват, че са отново в България

И двамата български студенти искат да останат в България и да си намерят работа по специалностите, в които се обучават.

Според двамата българското образование, което те получават във ВУЗФ е на много високо ниво, защото има ред и всичко е достъпно. Според Виктор голям плюс за ВУЗФ е изпитната система.

“Каквито и критерии да се измислят за рейтинговане на университетите – съществува само един важен критерий – как ти се продава продукта. Не можеш да произвеждаш по 1000-2000 студенти на година, от които половината да са шофьори на баничарки, на таксита и да вършат всичко друго, само не и това, за което са учили. Или това, което са учили е много слабо като материя и преподаване и затова не могат да си намерят работа. Според мен над 70% от завършилите държавни университети не могат да се реализират, а ние във ВУЗФ имаме 97% реализация на завършилите специалисти”, споделя за Frognews.bg доцент д-р Григорий Вазов, преподавател и един от основателите на ВУЗФ.

Според доцент Вазов за българските студенти, избрали да учат в България, има много предимства пред алтернативата да се учи в чужбина. Тези предимства студентите могат да открият обаче само в частните университети. За разлика от понятието “чужд университет”, което е много общо и най-често не оправдава очакванията на българите – защото дори и да е безплатно или с ниски такси избраното обучение, се появяват един куп разходи за учебници, спорт, общежитие, квартири ( в повечето случаи непосилно скъпи за студентите ни), храна, транспорт, които съвсем не са ниски и не са за пренебрегване.

Сред недостатъците на образованието в чужбина, преподавателят във ВУЗФ поставя и много трудна социална интеграция, породена от различния начин на живот, езиковата адаптация, възможността да се работи, докато трае обучението, различията в манталитета и системата на обучение.

Като предимства на родното частно образование пред чуждото, доцент Григорй Вазов изтъква факта, че студентите живеят в собствената си среда на “шантава нация, която трудно свиква с чуждия начин на живот”. Конкретно за университета, в който той преподава предимства са: материалната база на ВУЗФ, която е на нивото на първите 30 университета в Европа; преподавателският състав, който е от най-добрите, както и съвместните програми с университетите в Мериленд и Маастрихт. Както и сравнително разумната сума за едно добро бизнес образование, за което ако учат в Мериленд трябва платят около 15 000-16 000 долара, а тук студентите плащат двойно по-малко.

Разработка от Калипърс